Ексхумация на слънцето

10,00лв.

Код: 978 619 186 410 2

Описание

АКО НЕ ДНЕС, ТО УТРЕ Е ЗАКЛЮЧЕНИЕТО…

Прочитът на „Есхумация на слънцето” проваля всякакви илюзии, че в края, навел се опасно над огледалото на езика, човек е в състояние да намери достатъчно аргументи да сглоби отново душата си, разломена от симулираната пълнота на земния живот. За артиста творчеството е страдание. Елиас Канети бе писал, че „откакто човешкият живот е престанал да бъде мерило, не съществува никаква мярка за нищо”.

Човекът – губещ се в реалността и подреждащ обитавани някога пространства, човекът, търсещ равновесие на тънката граница между смъртта и онова, което животът му оставя като мизерно ресто, полага безмерни грижи за думите, сякаш иска да покаже как сме направили всичко, за да унищожим тази тъпа илюзия за щастие и съгласие, с разобличаването на която ще се слави XXI век. Свръхсъзерцателен и донякъде имагинерен, Юрий Лучев е замислил поемата си като театър, като театрална ситуация, превръщайки наративните времеви пластове в събития, които не се поддават на описание или рационално разбиране. Сферата на интимната изповед индуктира едновременно идеята за смъртната участ на плътта с неутолимата енергия на първичното – за трепкащата по ръба на острието безсмъртна искра на духа, за границата между разума, за вярата, дълга и греха, живота и небитието… Позиция, отваряща път за радикалните форми на поетическата антропология.

Дали ще се разпаднат илюзиите ни за живота след прочита на тази книга – удивителна, объркваща и несводима до така популярните днес квалификации за модернизъм или постмодернизъм? За здравия човек животът е едно неосъзнато бягство, – твъди Франц Кафка – което той не иска да признае дори пред себе си. Бягството от мисълта, един ден – рано или късно – той ще умре. Болестта е винаги напомняне за смъртта и заедно с това – проверка на силите. Ето защо: болката, болестта, страданието са най-важните извори на религиозността. Защото

не е сигурно какво и как ще стане

къде ще се родиш, какво ще облечеш

и вземеш за из път

дали ще проговориш или само хленчиш

под върбата

край реката…

дали ще хванеш вярната посока

(която е на запад но мъглата?)

или ще бродиш напосоки из полето

в студена пот и страх от известеното разсъмване

пълзящ из сенките без взор и слух

недороден и недовършен

с примка на врата от пъпната ти връв

 

Юрий Лучев е постигнал нещо наистина забележително – сътворил е сложна асоциативна поезия, като в същото време е успял да вникне в ситуациите, в необичайното, в интимния свят на човека, изправен пред смъртта; очертал е актуалните идейни, социални и етични проблеми, свързани с обществото и природата, видимата реалност и (истинската) реалност на идеите, достижима само за интелекта на посветените. „Есхумация на слънцето” е своеобразно свидетелство за прехода, изповедите са тъжни и иронични, подсилени с лютата пиперка на сатирата, много често нелишени от гняв („но еба си нищетата/ но еба си съботната интелектуална дрямка:/ времето изтече и Балканът си разкрачва долините/ па макар все още срамежливо”).

Ангел Дюлгеров

Допълнителна информация

Оригинално заглавие
Превод от
Автор

Юрий Лучев

Оформление

Румен Жеков

Поредица
Корица

Мека корица

Брой страници

52

Тегло

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Ексхумация на слънцето“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *