И други истории, четвърто издание

12,00лв.

Код: 978 619 186 307 5

Описание

Книгата „И други истории” излиза за пръв път през 2001 година. Преведена е на различни европейски езици, сред които френски, английски, немски, италиански, полски, чешки, сръбски и пр. През 2007 е в номинациите за най-престижната световна награда в жанра „Франк О Конър”. През 2012 полското издание е номинирано за Наградата на Централна Европа „Ангелус”. Разкази като Осмата нощ, Божури и незабравки, Една втора история, Гаустин или човекът с многото имена, Сляпата Вайша, Белите гащи на историята, Муха в писоара и други отдавна са част от антологии на българския и европейския разказ. Художник на двете книги е Яна Левиева.

Никой не може да влезе два пъти в една и съща книга…

Гаустин, „И други истории”

Георги Господинов е един от двама-тримата ни конвертируеми европейски автори. Разказите в сборника представляват сложна амалгама от ерудиция, прецизност и висш езиков пилотаж… След тази книга за разказвачите с амбиция в България остават два пътя – или да се пропият докрай, или така да си плюят на ръцете, че да замирише на изгоряло.

Деян Енев, в. “Сега”

Господинов открива магически загадъчното в най-незабележимото, сивото, скучното, което изобразява с опрощаваща или с жестока ирония…

Проф. Елка Константинова, в. “Литературен форум”

Истории, които приличат на деца от смесени бракове – с необичайно и запомнящо се лице.

Мирела Иванова, в. “Капитал”

Като прочетеш тези двайсет разказа от България, толкова живи и остроумни ти се иска да препуснеш с влак до тази страна, за която впрочем знаеш твърде малко. Истинска наслада!

Metro, Paris

Като Рабле, Господинов обича да смесва в своите разкази възвишеното с прозаичното, баналното с изключителното, шегата с ерудицията, Историята с всекидневието.

Page, Paris

 

П р е д и с т о р и и

Думи към третото издание

   Какво бих могъл да добавя към тези истории, преди да се е разлетял всеки спомен около направата им. Например това, че повечето от тях са писани следобед. В онези лениви и блажени часове, сляпото петно на деня, което може да те отведе навсякъде…
   Книгата излезе за първи път през 2001 г., в самото начало на века. Появи се почти едновременно с второто издание на Естествен роман. И заглавието й можеше да бъде (и беше) прочетено в едно общо: Естествен роман и други истории.
   Кратките „Муха в писоара“, „История с гара“, „Сетна история на 90-те“ бяха писани за първа страница на „Литературен вестник“. Английският превод на „Л.“ се появи в годишната антология на „Елъри Куин Мистъри Магазин“ с избрани крими мистерии от списанието. Получих чек от Америка за първи път в живота си и се почувствах като Чандлър. Поради глупост не продължих с този жанр и чекът си остана единствен.
   Част от историите бяха написани за списания, много от които вече не са между живите (без да съм ги убил аз), но им дължа споменаването – „Витамин Б“ („Осмата нощ“, „За вкуса на имената“), „Сезон“, „Български месечник“, българското „Летр интернасионал“… В няколко истории Гаустин се появява и чезне, когато си поиска. Немското и чешкото издание на книгата взеха за заглавие „Гаустин, или Човекът с многото имена“. „Една втора история“ се написа поради българо-унгарската идея да се продължи сюжетът на Дежо Костолани за българския кондуктор. А „Коледната душа на едно прасе“ се тръшна в коледния брой на прочут датски вестник. По същото време тяхната принцеса се омъжваше на първа страница, току до анонса с възнасящото се българско прасе. Бих искал да знам как те се събират в главата на датския читател. И как се превежда думата „гъзорък“.
   Най-много писма и въздишки получи „Божури и незабравки“. Разказаха ми как момче и момиче се събрали заради тази история. Момчето се колебаело, момичето му подарило книжката с отбелязан точно този разказ, казало му, ако сега не стане, след време ще трябва да си съчиняваме живота по летищата. И се оженили. Човек поема неочаквани отговорности, а писателят е по презумпция виновен. Защото изкушава съдбата, сякаш нейната сляпа лудост или глупост е малко.
   Защо все пак И други? Коя е онази липсваща история в началото? Ами ако няма такава? Смятам, че всички истории, независимо дали за мухи, влюбени или за една свинска душа по Коледа, са важни. Всяка история има право да бъде разказана и чута. На едно място в книгата Гаустин казваше, че макар стратегически да сме изгубили играта, празните ходове на нашите истории винаги ще отлагат края. Дори това да са истории за крушения…
   Защо истории, а не разкази? Разказът е добре структуриран, утаен в правила и писмена традиция. Но (чисто исторически) историята е отпреди него. Тя е жива, оттук несъвършена, небрежна и нетрайна. Това лично аз намирам за ценност. Историята още държи памет за устата, която я изрича, и за ухото, което я приютява.
   Заглавието на книгата може да се прочете и така: Георги Господинов и други истории – ако приемем, че авторът е само една от тези истории, при това далеч не най-добрата.
   Нито дума в тази книга не е пипана, но тя вече не е същата като отпреди 12 години. Първо, защото читателят е друг. И второ, защото никой не може да
влезе два пъти в една и съща история, пак както казваше Гаустин.
   Какво друго? Половината от разказаното тук лежи върху случили се неща, другата половина – върху напълно измислени, което е едно и също. Пък и това в крайна сметка е грижа само на автора.
   Защо бяха тези думи? И какво толкова исках да кажа? Задържах ви (наивен ход) малко на прага, докато аз излизам, а вие влизате. В това забавяне, в тази
среща и разминаване е понякога целият смисъл на историите ни.
   Леко четене и благодаря, че ви има. Друго няма.

Г. Г.
юли, 2013

Допълнителна информация

Оригинално заглавие
Превод от
Автор

Георги Господинов

Оформление

Яна Левиева

Поредица
Корица

Мека корица

Брой страници

136

Тегло

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „И други истории, четвърто издание“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *