Песента на динозаврите

12,00лв.

Код: 978 619 186 334 1

Описание

 
ЕВРИДИКА
 
– Кмете, тука ти си законът и държавата.
– Ако ще ми говориш на „кмете“ – и аз така! Какво бе, фелдшер?
– Като ми изпълниш искането, ще продължим както си знаем.
– Е?
– Трябва да узакониш едно дете.
– Квооо? В това село дете не се е раждало от двайсет години. Да не би някоя баба да се е престрашила? Най-младата е над шейсет и пет…
– Ти, кмете, трябва да ме изслушаш внимателно и доброжелателно.
– Карай, фелдшер.
– Аз, като медицинско лице, най-отговорно ти заявявам, че Мирон Ангела се е сдобил с отроче от женски пол.
– И коя жена му го роди?
Фелдшерът вади жълта кърпа на сини квадрати, бърше шия и гледа… нагоре?
– Там е работата, че не е жена.
– Ако му се е отелила кравата, пък ти си дошъл да ме гъбаркаш, довечера сам ще си пиеш ракията.
– Няма. Мирон ще черпи, ама първо да свършим работата. Трябва незабавно да впишеш детето в регистъра, както е установено: с егене, баща, майка и да издадеш акт за раждане.
– Да речем, че почна. Баща – Мирон Ангелов Ангелов – 52 години, майка…
– Абе, нали това ми е дерта – майката.
– Бай Мирон е намерил детето?
– Къде ще го намери в тоя мраз и виелица? От три дни не са ни карали хляб…
– На мен ли го казваш?… Съобщиха, че разчистват пътя, но до неделя хич да не се надяваме. Да му се и времето, и баба му Марта! На въпроса! И какво си се изпотил в студа, та все я размахваш тая кърпа? Ето ти чай, и аз ще пия, седни да се разберем. И защо бай Мирон не дойде, ами – ти?
– Мирон ми се примоли: „Иди, вика, че аз съм стеснителен, пък кметчето е нервак, не мога му обясни“.
– Пий и говори!
– Абеее… Мирон казва, че през лятото, кога ходил из горите да маркира дървета за сеч, спрял пред голямата ела над водопада и понечил да я бележи. И тогава станала една… От елата излязла жена, ама хубава, та хубава, като от сън, застанала пред дървото и рекла: „Не го давам“. Мирон взел да си трие очите, щото не е за вярване, а тя пак рекла: „Не си търкай очите, истинска съм. Ето, пипни ме“. Мирон я пипнал, тя – като свилена вода. Той така казва, свилена вода… А тя продължила: „Не сечи дървото, то ми е дом. За отплата мога да те дарувам, да те подмладя, мога и дете да ти родя. Ако искаш.“. А той как да не иска? На него две жени са му умрели, а рожба не е видял. И отвърнал: „Дете!“ Тя го прегърнала и Мирон разправя, че такава жена не е любил, нито си е представял. И пак вика: „Като копринена вода“, ама не може да се схване какво разбира той под тоя термин.
– Аз пък не разбирам защо ми ги плещиш тия бабини дивитини.
– Щото тя казала: „Напролет, кога над Бели връх се покаже оная звезда, дето вие й викате Гърлицата, ще родя. Ако до три дни не дойдеш, детето остава с
мен.“ И си влязла в елата. Пък Мирон оттогава ходи като урочасан и от две седмици гледа с бинокъл Бели връх.
– А! Той затова ли ми поиска бинокъла и не ми го връща.
– Ще ти го върне. Не му трябва вече. Щом звездата изгряла, той се приготвил да върви, но тогава заигра виелицата. Мирон си помислил: „Утре ще спре. Пролет е“. Да, ама не спира.Тогава Мирон нахлузил ските и тръгнал. Отишъл. Оная се показала и му подала голо бебе, та човекът се замаял как да го носи и го скрил под шубата. Но оная добавила: „Ако до залез слънце не го приемете за човек, щом грейне звездата, ще си го прибера“. И Мирон се изтрепал да бърза, ама как се карат ски в тая мешавица с голо дете в пазвата? Нейсе. Върнал се и отишъл право при баба Дика. Там огън гори, и жената знае как да се погрижи. Окъпала бебето, разрязала два чаршафа от чеиза на щерка ѝ, дето се е запиляла чак в Австралия, повила го и го подала на Мирон. А той като й разказал това, дето ти го говоря, тя начаса разповила детето, сипала отново вода и го кръстила…

Допълнителна информация

Оригинално заглавие
Превод от
Автор

Величка Настрадинова

Оформление

Иво Рафаилов

Поредица
Корица

Мека корица

Брой страници

120

Тегло

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Песента на динозаврите“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *