Под африканското слънце

18,00лв.

Код: 978 619 186 295 5

Описание

 

„Под африканското слънце“ е сборник, състоящ се от четири дълги разказа, които гравитират по-скоро към жанра на новелата. Сюжетите са екзотични и интригуващи; засегнатите теми възбуждат любопитството на читателя, но заедно с това провокират социална чувствителност и съпричастност към фино очертаните проблеми. Стилът на Марин Троянов е динамичен, колоритен; създава у читателя усещане за автентика, буквално го телепортира в чуждия и не особено познат континент. Живият и пластичен диалог е тъкмо този елемент от разказите, който в най-голяма степен завърта повествователното колело и щрихира характерите…

Рядко се появява български текст, който завладяващо да разказва за локални проблеми (и то небългарски) по толкова универсален и достъпен начин.

Надежда Радулова 

 

ДУМИ ОТ АВТОРА

През февруари 1984 г. се връщах на здрачаване по прашния път към града Накуру след дълго и изморително сафари в източноафриканската рифтова долина. Подобни пътувания бяха за мен част от интересния ми живот като инженер в Кения. Само че този път се връщах не само уморен и изпълнен с впечатления от видяното през деня, но и с нова идея в главата. По време на дългите часове, прекарани зад волана, бях съчинил кратка история, действието на която се развиваше по местата, които току-що бях посетил. Веднага щом стигнах в хотела, грабнах лист хартия и нахвърлих черновата на първия си разказ: „Приятел в нужда“.
Трябваха ми доста години, преди да завърша разказа. Основен проблем за мен бе, че не знаех на какъв език да пиша. Бях се разделил отдавна с литературния български език, а още не бях напреднал достатъчно с английския, за да имам каквито и да било писателски претенции. Въпреки това не преставах да работя по него (а и по новите, по-късно възникнали разкази) както по време на престоя си в Кения, така и по-късно, когато работата ме отведе в размирна Югославия. Писането впрочем ми помогна и да усъвършенствам английския си. Върнах се към българския език, когато през 2007 г. преведох от английски първата си книга за Югославия „Балканска елегия“. Все по-уверен станах няколко години по-късно, след като написах на български своите мемоари „Живот между световете“. Но едно е да разказваш собствените си преживелици, друго е да пишеш художествена литература. Тази мисъл дълго ме възпираше да превеждам разказите на български, след като ги бях публикувал на английски като електронна книга в „Амазон“. Благоприятните отзиви на хора, чели разказите на английски, както и другите две книги, издадени в България, ме наведоха на мисълта да опитам да преведа и разказите на български.
По време на този дълъг и вълнуващ процес не само се приближих още повече до майчиния си език, но и разбрах колко трудна е професията на преводачите. За мен преводът на български бе абсолютно пренаписване на познатите ми вече истории – сравнявах го със снимането на нов филм по стар, вече филмиран сценарий.
Знайно е: литературните творби най-често отразяват личния опит и наблюдения на автора и рядко са пълна измислица. В моя случай дозата измислица е изключително малка, и то най-вече по отношение на героите. Те, разбира се, са фиктивни, но чертите им са заимствани от хора, които съм познавал или срещал в Африка. Повечето главни герои не са африканци – мислех си, че нямам право, пък и не бих могъл да пиша от името на местните хора. Героите ми са чужденци, които по един или друг начин стават съпричастни или просто участници в типични за живота днес в Африка конфликтни ситуации. Преживял съм повечето от тях – беднотата в градските коптори, престъпността в големите градове, мизерията в лагерите за бежанци, както и страхотната корупция, която разяжда основите на много от африканските държави.
Останал съм с впечатление, че у нас се пише твърде бегло за трагедията на африканския континент и че ние, хората от облагодетелствания Север на планетата, не изпитваме кой знае какъв интерес да се занимаваме с проблемите на Черния континент.
Тъкмо желанието ми да споделя с по-широк кръг хора преживяното в Африка ме окуражи да предложа на вашето внимание тези истории.

Марин Троянов

Допълнителна информация

Оригинално заглавие
Превод от
Автор

Марин Троянов

Оформление

Румен Жеков

Поредица
Корица

Мека корица

Брой страници

336

Тегло

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Под африканското слънце“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *